ПРОХАНДАКО̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; прохандако̀сам се, -аш се, св., непрех. Диал. Провалям се, продънвам се, пропадам; просядам се. — Прохандакосай са ти, богопродавецо; потъни в земята, заедно със своята дъщеря; аз и сами неща да женя сина си за твоята дъщеря. Л. Каравелов, Съч. II, 107. Да ти са прохандакоса гробът като на циганин. Клетва, П. Р. Славейков, БП I, 134.
– От про- + гр. χαντακώσω ‘опропастявам, унищожавам’.